Иван Вулпе
| Иван Вулпе | |
| български оперен певец | |
 През 30-те години. Източник: ДА „Архиви“ | |
| Роден |
1 септември 1876 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Московска консерватория |
| Музикална кариера | |
| Инструменти | вокал |
| Глас | Бас |
| Активност | 1902 – 1926 г. |
| Семейство | |
| Съпруга | Богдана Гюзелева-Вулпе |
| Деца | Николай Вулпе |
| Иван Вулпе в Общомедия | |
Иван Николаевич Вулпе[1] е български оперен певец (бас) и вокален педагог.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Иван Вулпе е роден на 1 септември 1876 година в село Чешмекьой, Южна Бесарабия, по това време в границите на Румъния, в семейството на бесарабски българи.[2] Завършва Болградската гимназия, а през 1902 година и Московската консерватория при Камий Еверарди и Умберто Мазети, като още от края на XIX век участва в концерти в България.[3]
По време на посещение в България през 1903 година се жени за певицата Богдана Гюзелева,[3] която по-късно става първата жена-композитор в България. Имат един син – Николай Вулпе (1904 – 1987), който също се занимава с оперно пеене, както и с драматичен театър. След женитбата си двамата заминават за Иркутск, където са солисти на местната опера и преподават в музикално училище.[3]
В Русия се запознава с Константин Михайлов – Стоян, който го убеждава в идеята за създаване на оперен театър в България. Въпреки че е поканен за солист на московския Оперен театър на Зимин, през 1907 година Вулпе се връща трайно в България и през следващата година става един от основателите на Българската оперна дружба в София, днес Национална опера и балет, където работи до 1926 година.[3]
Изпълнява с голям успех редица роли, сред които:
- Мефистофел („Фауст“ – Шарл Гуно)
- Воденичарят („Русалка“ – Александър Даргомижки)
- Хан Кончак („Княз Игор“ – Александър Бородин)
- Собакин („Царска годеница“ – Николай Римски-Корсаков)
- Марсел („Хугеноти“ – Джакомо Майербер) и други.
От 1912 година Иван Вулпе е преподавател по пеене в Държавното музикално училище, а когато училището се превръща в Държавна консерватория (1921 г.) става професор в нея. В двете училища и като частни ученици той работи с Петър Райчев, Ана Тодорова, Михаил Попов, Илка Попова, Христо Бръмбаров, Елена Николай, Михаил Люцканов, Цветана Табакова, Констанца Кирова и много други именити български певци и певици.[2][3]
Иван Вулпе умира на 26 август 1929 година в София от инфаркт.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Фамилното име, което използва е Вульпе. Използването на буквата „ь“ по този начин не се позволява от съвременния български правопис.
- ↑ а б Министерство на културата. 130 години от рождението на ИВАН ВУЛПЕ (НИКОЛАЕВИЧ) (01.09.1876 – 26.08.1929) // mc.government.bg. Посетен на 18 януари 2023.
- ↑ а б в г д Абаджиев, Александър. Оперните звезди на България. София, „Изток-Запад“, 2008. ISBN 9789543214334. с. 13 – 17.
- ↑ Енц. на българската музикална култура
|
